Ремонт на таван – битумни керемиди, покривен прозорец и топлоизолация

Топлоизолация

Системите за фасадна топлоизолация са еднакво приложими както за новостроящи, така и за саниране на вече построени и обитаеми сгради.

Преди започването на работата по същинското полагане на топлоизолацията трябва да се провери качеството на съществуващата основа.

Грундирането се извършва с цел ограничаване на попиваемостта на стената и по този начин използваният за закрепване на плоскостите лепилен разтвор ще изсъхва по-бавно. Това ще осигури достигането на пределните якостни показатели .

Долният ръб на топлоизолацията се ограничава от цокълни профили. Те се закрепват хоризонтално и служат като основа за полаганите по-късно стиропорени плоскости.

За монтажа на топлоизолационните плоскости от полистирен се използва специален лепилен разтвор. Сухата смес се разбърква в кофа с вода по познатия ви начин – с миксер до получаването на еднородна смес.

Лепилният разтвор може да бъде използван за закрепване на топлоизолационни плочи както при новостроящи се сгради, така и за стари в процес на саниране. Той има високо сцепление към здрави бетонови основи и мазилки. Разтворът се нанася с маламашка по периферията на плочата на ивици с ширина от 3-4 сантиметра. В средата се нанасят няколко топки с диаметър около 8 сантиметра.

Полагането на топлоизолацията започва отдолу нагоре, като първата плоскост се фиксира над цокълния профил. Особено внимание трябва да се обърне при полагането на плоскостите около прозорците. Те се подреждат така, че да не се образува фуга по продължение на ръбовете на прозорците. Така се избягва появата на пукнатини в мазилката. При ръбовете на прозорците задължително се закрепват цели плоскости. Затова те се изрязват така, че ъгълът на прозореца влиза в зарязания ъгъл на плоскостта. Плоскостите се разполагат с разминаване между съседните редове, така че съединителните фуги да не съвпадат. Това се отнася и за реденето на плоскостите по външните ъгли на сградата. Те се разминават със застъпване на всеки ред.

При наличие на фуги между плочите, те се запълват с тънки ивици, изрязани от самите плочи. Допустимо е и използването на слабораздуваща полиуретанова пяна. След това плоскостите се шлайфат с ренде или с покрита със шкурка маламашка.

За фиксирането на топлоизолационните плочи от стиропор се използват пластмасови елементи за механично закрепване и пластмасови пирони. Дюбелите се вкарват в пробитите за целта отвори на дълбочина 5-6 сантиметра в конструктивния слой на стената при плътни материали и на 8-9 сантиметра при материали с кухини. Топлоизолационните плочи, се фиксират с елементи за механично закрепване след стягането на лепилния разтвор. Времето за стягане е приблизително 2 денонощия. Дюбелите се разполагат средно по 4 боя на квадратен метър. Около външните ъгли, там където са най-големите напрежения, причинени от вятъра, броят на дюбелите трябва да се увеличи и да бъде поне 8.

След фиксирането на стиропорените плоскости преминаваме към полагането на армирания с фибромрежа слой. Отново трябва да се съсредоточим първо върху ъглите около прозорците. Те се нуждаят от допълнително усилване с наклонени парчета мрежа от фибростъкло. Допълнителното укрепване предотвратява образуването на пукнатини в ъгловите участъци.

Предварително нарязаната фибромрежа се поставя върху пресния лепилен разтвор и се притиска със стоманена маламашка така, че да попадне приблизително по средата на нанесения разтвор. В рамките на следващата операция, прясно нанесения лепилен разтвор с потопена в него фибромрежа, се заглажда старателно със стоманена маламашка. Крайната дебелина на шпакловката трябва да е мин. 3 мм.

Следващият етап при полагането на система за външна топлоизолация е нанасянето на мазилката.

Съвременните материали позволяват да се работи много по-бързо, а резултатите от използването им се отличават с качество, естетика и дълготрайност.

Грундиращата боя, която използваме също е част от цялостната система за фасадна топлоизолация. Тя улеснява последващото нанасяне на мазилката и подобрява сцеплението й с основата. След нанасянето на грундиращата боя, хигроскопичността на основата се намалява значително, което предпазва от бързо изсъхване на мазилката, а от тук и от нейното напукване. Единственото нещо, което трябва да се направи преди да се започне с полагането на мазилката, е тя добре да се разбърка. Тънкослойните мазилки се нанасят върху основата, при определената от зърното дебелина, с маламашка. Повърхността на мазилката се заравнява. След това с пластмасова пердашка мазилката се структурира по подходящ начин. Препоръчително е измазването на всяка обособена повърхност да става без прекъсвания.

Полагането на цялата топлоизолационна система трябва да се извършва в сухи условия, при относителна влажност на въздуха под 80% и температура от 5°С до 30°С. Така сцеплението на различните материали е най-добро и се постигат максималните якостни показатели на лепилните разтвори.

Мотаж на покривен прозорец

Покривните прозорци намират все по-широко приложение в нашите жилища. Усвояването на таванското помещение е едно изключително изгодно решение. Те внасят светлина, гледка, свеж въздух и простор и напълно променят стария таван.

Богатото разнообразие от покривни прозорци позволява да се изберат размери и комбинации прозорци, които осигуряват оптимално количество светлина и въздух. Спазването на инструкциите за монтаж осигурява надеждно свързване на прозорците с покрива. За съвсем кратко време иначе тъмният и прашен таван се превръща в модерно, просторно и светло жилище.

Първият етап е правилното определяне на мястото на отвора, където ще бъде монтиран прозореца. При прозорци със средна ос на отваряне, долният край на рамката трябва да бъде от 90 до 110 cm над пода. Това разположение Ви осигурява добра гледка, дори когато сте седнали.Дължината на прозореца зависи от наклона на покрива. Основното правило е: колкото по-малък е наклона, толкова по-дълъг е прозореца. Ширината на покривните прозорци е според нуждите на конкретното помещение. Разстоянието между гредите не оказва влияние върху избора на размер. При оразмеряването на отвора трябва да се предвидят допълнително по около 4 до 6 сантиметра по-голям светъл отвор спрямо размера на прозореца. Това разстояние е необходимо за нивелиране на прозореца и допълнителната термоизолация. След прецизното оразмеряване, се изрязва и самият отвор в покривната конструкция. Прозорецът се фиксира към гредите с винтове през металните планки, закрепени към касата. По-дългите винтове осигуряват по-сигурно закрепване и към гредите. За да може прозорецът да бъде нивелиран, горните винтове закрепват временно планката към летвата.

След нивелирането на касата се затягат всички винтове, за да се фиксира прозорецът.

При монтажа на покривните прозорци освен максимално количество светлина и вентилация трябва да се осигури и отлична хидроизолация. Затова към покривният прозорец се добавя и алуминиева обшивка. Монтирана правилно тя не позволява на водата да проникне между отделните елементи на покрива и прозореца.
В горната част на прозореца се монтира една помощна дъска, която поддържа водоотвеждащия улей, който се подпъхва под мушамата. Тук спазваме правилото – елементът разположен в по-горната част на покрива да покрива този отдолу. Така се осигурява оттичането на водата по повърхността на двата елемента. Затова и керемидите от горния ред покриват тези от долния.

От всички страни на прозореца се монтират хидроизолационни поли, които се закрепват към касата. Между гредите на покрива и касата на прозореца се поставя термоизолационна рамка. Така се намалява загубата на топлина и се удвоява гаранцията на прозореца – от 5 на 10 години.

Елементите от обшивката на прозореца предпазват от проникването на вода. Керемидите на покрива трябва плътно да покрият обшивката около прозореца.

Монтаж на битумни керемиди

Битумните керемиди се състоят от няколко слоя, като стъкления воал се намира между два слоя битум. От горната страна върху битумния пласт има цветна минерална посипка, а от долната страна – кварцов пясък.

Лесното и правилно монтиране на битумните керемиди зависи от покривната обшивка: доколко тя е изравнена, почистена и суха. Обшивката може да бъде както дървена, така и от водоустойчив шперплат, талашит за външна употреба, цимент, бетон, стомана.

Основата, върху която се полагат битумните керемиди, трябва да бъде равна и непрекъсната. Тя може да се изпълни от плътна дъсчена обшивка от сух материал или от хидрофобни дървесни плоскости. С минимална дебелина на основата – 20 мм.

Полагането започва от стрехата с ивици, на които предварително са отрязани полите. Полагат се върху предварително монтирана надулучна пола, като се залепват към нея. Битумните керемиди се закрепват върху основата на покрива като всяка ивица се заковава с по 5 гвоздея. Следи се за разминаване на снадките между ивиците битумни керемиди в отделните редове. При наличие на самозалепваща ивица залепването става под въздействието на околната температура. При студено време и при ивица за топлинно залепване се нагрява с газова горелка или с горещ въздух.

За оформянето на отвора на отдушника се използва специален елемент, който се заковава над отвора в покрива и старателно се покрива с битумните керемиди. Този отвор осигурява циркулацията на въздуха, който влиза под дъсчената основа през отвори над улука и излиза през отдушника. Така се предотвратява образуването на кондез под дъсчената обшивка.

За оформянето на билото битумните ивици се нарязват на отделни елементи във формата на трапец за да не повдигат следващия слой. Огъват се и се полагат, като всеки елемент се заковава с 4 пирона.

Битумните керемиди са здрав, неизискващ поддръжка, покривен материал, който се произвежда от висококачествени суровини по най-модерна технология. Дългогодишното приложение на битумните керемиди в целия свят доказва качествата им дори при екстремални климатични условия.