Ремонт във вила - сух под върху гредоред, боядисване, лепене на паркет

Лепене на первази

Лепилото се нанася равномерно по цялата дължина на первазите. Залепването става веднага с леко притискане към стената и пода. Ако случайно лепило попадне върху настилката, то трябва да се забърше веднага с мокра кърпа. Идеалното прилепване към пода и стената не позволява проникване на влага и мръсотия под перваза.

Лепене на трислоен паркет

Преди нанасяне на лепилото основите се грундира с подходящ грунд. Грундът е предназначен за предварителна обработка и неговата задача е да подобрява условията за нанасяне на следващият слой от системата. Нанася се без да се разрежда с баданарка. Така той фиксира прахта и подобрява адхезията към основата. При силно абсорбиращи повърхности може да се наложи и повторно грундиране след изсъхване на първия слой.

Преди нанасянето на лепилото грундът трябва да е напълно изсъхнал. За това са му необходими около 24 часа. За лепенето на трислойният паркет ще използваме специално двукомпонентно полиуретаново лепило за паркет, ламинат и покрития от масивно дърво.

Двата компонента на лепилото се предлагат в комбинирани кофи. Компонент А е пастообразен с бял цвят и е разположен в основата на кофата. Компонент Б е течност с кафяв цвят и се намира под капака на кутията. Двата компонента трябва добре да се смесят като компонент Б се изсипва в компонент А. След смесването, лепилото трябва да се разбърка добре с подходящ инструмент.

Нанася се с назъбена шпакла по подготвената повърхност. Подовото покритие се полага върху влажното лепило веднага, като настилката трябва да осъществи пълен контакт с лепилото както при полагането, така и по време на втвърдяването.

Температурната устойчивост на лепилото след изсъхване е до +50 градуса целзий, коео го прави подходящо за употреба и над подово отопление. Върху настилката може да се стъпва след 24 часа, а пълното му втвърдяване се постига след около 7 дни.

Със системата за лепене на паркет се постига наистина перфектен резултат – бързото лесно лепене на настилката прави продуктите предпочитани за работа. А трислойният паркет, освен перфектна изолация придава уникално усещане за комфорт и уют на помещението.

Боядисване с интериорна боя – показатели за качество на боите

Основните качествени показатели, по които се оценяват интериорните боите са 4 и те са описани в специален стандарт, валиден за страните членки на Европейския съюз.

Първият показател е покривност на боята. Този показател е съизмерим с така наречената разходна норма, която производителите са задължени да отбелязват на опаковките на своите продукти. Разходната норма представлява количеството боя, необходима за покриването на един квадратен метър съответно при една или две ръце.

Вторият показател е степента на гланц. Той се измерва в проценти и задължително трябва да бъде отбелязан върху етикета.

Третият показател е устойчивостта на мокро миене. Този показател придобива все по-голямо значение при избора на бои, защото хората предпочитат вече предпочитат да фугиране >боядисват с бои, които могат да се мият, отколкото да пребоядисват стените често. Това спестява средства.

Този показател разделя боите на класове, като най-високият е едно, а най-ниският – пет. Тези класове определят дебелината на отнемания слой боя при определен брой цикъла на мокро миене. Отнетият слой се измерва в микрони.

Четвъртият показател определя размера на частиците в боята. За интериорните бои той е под 100 микрона. Този показател определя възможността на боите освен с четка да се нанасят и с пистолет

Запълване на фуги с акрилен уплътнител

Преди боядисванрто на тавана, за да не се получат напуквания и фуги между гредите и гипскартона, ще положим акрилен уплътнител. Еднокомпонентният акрилен уплътнител се нанася лесно с пистолет за силикон. Той е еластично-пластичен и може да се използва за всички слобонатоварени фуги между строителни материали – тухли, бетон, дърво, гисови плоскости. Той е съвместим със всички стандартни системи за боядисване >боядисване >боядисване и след втвърдяване може да се боядисва. Размерът на фугата може да бъде между 5 и 20 мм, като при по-широка фуга, дълбочината също трябва да бъде по-голяма за оптимално запълване и добър краен резултат.

Изграждане на сух под върху гредоред

Първият етап от изграждането на сухия под е полагането на каменна вата между гредите. Ватата се поставя и лежи свободно между гредите. Плътността й трябва да е 40 - 50 кг. на куб. метър. Каменната вата освен добрата топло и звуко изолация осигурява и много добра пожароустойчивост. Отделните парчета вата се редят плътно едно до друго.

След това се редят и OSB плоскости като се закрепват с рапидни винтове към гредите на пода. Плоскостите се скрояват така, че да покрият изцяло пода. За рязането на плоскостите ще използваме ръчен електрически циркуляр. Той е най-бързият и лесен начин за прецизно рязане по права линия във всички видове дърво.

Повърхността, образувана от покрития с OSB плоскости под, трябва да осигури идеално нивелирана основа за полагането на следващите слоеве от системата на сухия под.

Следващата стъпка при изграждането на сух под е полагането на каменна вата с висока плътност. Препоръчителната плътност е 120 -150 кг на куб. метър. Тя осигурява максимална звуко и топлоизолация и е с най-високия клас А1 на реакция на огън. Твърдата подова изолационна плоскост от минерална вата е с дебелина до 2 см. Тази дебелина и високата плътност я правят устойчива при натиск. Тя се подрежда плътно върху цялата повърхност, без да се оставят фуги между отделните плоскости. Ватата не се лепи към дървесните плоскости а лежи свободно върху тях.

Реденето на гипсфазерните плоскости върху подовата вата започва от ъгъла и то задължително с цяло платно гипсфазер. Дебелината на специалните гипсфазерни плоскости може да бъде 10 или 12,5 мм. Системата за сух под включва два пласта гипсфазер. Първият пласт се реди с кръстосани фуги. Фугите на вторият пласт гипсфазер не трябва да съвпадат с тези на първия пласт.Затова се започва не с цяло а с с една четвърт парче. Двата пласта се залепват, като за целта се използва шпакловъчна смес, която се нанася с назъбена маламашка по цялата повърхност на първия пласт плоскости. Сместа трябва да бъде с по-рядка консистенция. Разместването на фугиране >фугите между първият и вторият слой гипсфазерни плоскости осигурява по-голяма здравина и стабилност на тези два пласта от системата и на пода като цяло.

Плоскостите се закрепват със специални винтове с дължина минумум 19 мм при дебелина на плочите 10 мм и дължина 24 мм при дебелина на плочите 12.5 мм.