Гараж - хидроизолация, лепене и фугиране на гранитогрес

Грундиране

Грундирането е операция за изравняване на способността на основата да попива вода. Основите, които прекалено бързо попиват, причиняват бързо изсъхване на лепилото например, или който и да е друг нанасян материал и така се нарушава здравината и сцеплението между отделните слоеве.

Попиваемостта на основата може да се провери и по един много елементарен начин – върху нея се изливат около 100 милилитра вода и ако те не попият до 1 мин., то основата е добре подготвена за нанасяне на следващия слой. Ако водата попие в основата до 1 минута, това означава, че основата е прекалено порьозна и се налага тя да бъде грундирана.

Нансяне на санитарен силикон

Силиконът се нанася със специален пистолет за силикон. Върхът на флакона се отрязва косо – на около 45 градуса в зависимост от ширината на фугата. После се поставя в пистолета и се полага плътно във фугата. Критичните области, налагащи приложението му, са ъгловите участъци между стените и пода на помещението. Може да се използва в постоянно мокри участъци. На пазара се предлагат различни цветове. Санитарният силикон не може да се боядисва.

Тъй като силиконът е материал с висока еластичност, слоят боя върху повърхността му няма достатъчно добра основа, върху която да захване. Въпреки че повечето силикони залепват към боядисани повърхности, боята не може да захване върху силиконовата гума.

След като нанесете уплътнителя, го напръскайте със сапунена вода и го загладете с подходящ инструмент. Силиконовата повърхност няма да лепне след около 15 минути.

Инструменти и зацапани повърхности могат да се почистят с бял спирт, преди материалът да се е втвърдил напълно.

Фугиране

За здравината и дълготрайността на настилката съществена роля играе и фугиращата смес. Някои фугиращи смеси са специално разработени за обекти с повишено използване на агресивни почистващи химикали. Фугиращата смес на база епоксидна смола е без разтворители и има голяма устойчивост на химическо въздействие. Преди нанасянето й, лепилото трябва да се е втвърдило и фугите да са почистени много добре.

Фугиращата смес е под формата на два компонента в обща опаковка. Към основният разтвор- компонент А се добавя втърдителя, който е вторият компонент Б.

Сместа се разбърква със електрически миксер или бормашина до получаване на еднородна смес, без бучки. Сместа трябва да придобие равномерен еднороден цвят.

Ако не ви е необходимо цялото количество, предлагано в една опаковка, то извадете колкото ви трябва и го разбъркайте отделно. Другата част от компонентите могат да бъдат съхранявани в затворената кутия.

Съотношението на смесване е 3:1 тегловни части компонент А към компонент Б.

Фугиращата смес се нанася с помощта на маламашка за епоксидни материали. Полага се плътно във фугата до идеалното й запълване. Не трябва да се допускат кухини в сместа, тъй като от там би могла да проникне вода. Излишната смес се отстранява чрез диагонално движение на маламашката по повърхността на плочките.

Почистването на плочките с леко навлажнена груба гъба може да започне едва след като е започнало втвърдяване на фугиращата смес. Остатъците от сместа по плочките се извършва с кръгообразни движения с груба гъба и малко количество вода.

Препоръчително е окончателното почистване на плочките от слоя фугираща смес, останал след грубото почистване с гъба да стане след 3 до 6 часа, след нанасянето на сместа. Меката гъба се изплаква често в топлата вода. За по-лесно почистване към водата може да се добави малко спирт.

Демонстрация с автомобил

Какво се случва, когато върху плочки, залепени по различен начин – правилен на гребен и 100% контактна повърхност и неправилен – на лапи, мине гумата на лек автомобил.

Плочката залепена с гребен и без кухини и 100% контактна повърхност издържа натоварването на автомобила, а другата с кухини под нея, се счупи още щом гумата стъпи върху нея.

Лепене на плочки

Препоръчително е плочките, предназначени за помещения с по-интензивно натоварване да са по-дебели от тези, за домашни помещения. Дебелината на плочката оказва влияние върху нейната здравина.

Ако по-голямата дебелина на плочката е препоръчителна, то задължително е при лепене на плочки в натоварени помещения лепилото да се нанася и върху двете повърхности – върху основата и върху плочката. Контактната повърхност между лепилото и повърхностите трябва да бъде 100%. И при най-малката кухина останала под плочката, при т.н. точково натоварване може да се получи счупване.

Между плочките трябва да се оставя поне 3 милиметрова фуга, която би могла да поеме някакви движения.

След поставянето на плочката, с гумен чук тя се намества като по този начин се изтласква и въздуха останал под нея. Под плочката не трябва да остава въздух, защото наличието на кухини е предпоставка за счупване на плочката при падане върху нея на по-тежък и твърд предмет, или минаване на тежка машина.

Хидроизолация

Хидроизолиращата лента се вмазва между два слоя от хидроизолационния разтвор, като захваща еднаква част от пода и стената. Тя е гъвкава, водоплътна, здрава и устойчива на стареене. Издръжливостта и се подсилва и от самия начин на полагане – между два слоя от хидроизолиращия разтвор.

В ъглите еднокомпонентната хидроизолационна смес се нанася с баданарка. Върху нанесения първи слой се полага лентата и след това тя се замазва с още един слой хидроизолация.

Алтернативната е продукт за водоплътно гъвкаво уплътняване под плочките. Използва се за защита от проникване на влага към некрайни подови покрития като циментови замазки или бетон. Еднокомпонентният разтвор е готов за употреба и се нанася с четка или валяк. Има добро сцепление с основата.