Топлоизолация, хидроизолация на тераса, приобщаване на балкон.
Изграждането на конструкцията започва с определяне на мястото за монтаж на металните профили. За фиксирането на металните профили към горната част на парапета, тавана и към стените се използват рамкови дюбели.
Приобщаване на балкон – метална конструкция и гипсфазерни плоскости

Изграждането на конструкцията започва с определяне на мястото за монтаж на металните профили. За фиксирането на металните профили към горната част на парапета, тавана и към стените се използват рамкови дюбели.
В изградената стена ще монтираме нов прозорец, изработен от PVC профили. Затова е необходимо да се оформи отвор, съответстващ на размера на прозореца. Не забравяйте да прибавите и дебелината на слоя гипсфазерни плочи, с които ще се покрият вертикалните и хоризонтални профили, образуващи отвора за прозореца. Конструкцията се довършва с CW профилите, за които, с помощта на рапидни винтове, ще захванем импрегнираните гипсфазерни плоскости.
От вътрешната страна на изградената конструкция, за добра топлоизолация, ще положим каменна вата.
Каменната вата се поставя между профилите по цялата повърност на стената. Тя е съставена от влагоустойчиви влакна. Вертикалната ориентация на влакната увеличава значително издръжливостта на продукта на натоварване и компресия. Практически каменната вата е негорима, а коефициентът й на топлопроводимост е незначителен. Не е необходимо допълнителното й укрепване.
Фугиращата смес се разбърква добре до получаването на хомогенен разтвор. Фугата между отделните плоскости се запълва с импрегнираната смес. Главите на всички винтове също се шпакловат.
В зависимост от желаната топлоизолационна способност на фасадата върху плоскостите може да бъде положена система за фасадна топлоизолация.
Монтаж на дограма

Монтажът е важен етап от цялостния процес на подмяна на старата дограма с нова. След като сме обработили отвора, рамката на прозореца се поставя и се нивелира хоризонтално и вертикално. За укрепването се използват пластмасови, а когато е необходимо и дървени трупчета.
При монтажа на балконската врата с прозорец прецизното нивелиране е от изключително голямо значение за безпроблемното функциониране на вратата, тъй като тя е по-тежка поради по-големия си размер.
Окончателното фиксиране на рамките на дограмата се извършва с монтажна полиуретанова пяна. Тя има отлично сцепление към повечето материали и осигурява добра топло и звуко изолация. Полиуретановата пяна е готова за употреба. Препоръчително е преди използване продуктът да се аклиматизира при стайна температура. Работната позиция на флакона е с дъното нагоре. Пяната е саморазщиряваща се. За около 20 минути тя достига максималния си обем и почти не променя обема си след първоначалното разширение. Окончателното втвърдяване е след около 24 часа. Повърхностите, върху които се нанася пяната трябва да са чисти. Полиуретановата пяна има отлични топло и шумоизолационни характеристики.
Производителите на полиуретанова пяна са се погрижили да осигурят на своите клиенти и допълнителни продукти, улесняващи работата на майсторите. Почистването на пистолета след работа осигурява дългото му използване.
След втвърдяването на пяната се монтират и стъклопакетите.
Размерът на стъклопакетa и броят на стъклата оказват изключително голямо влияние върху звукоизолацията.
Двуосевото отваряне на поне едно от крилата осигурява приток на свеж въздух без да е необходимо да отваряте целия прозорец.
Хидроизолация на тераса

За осигуряване на чиста и обезпрашена основа е препоръчително полагането на един слой дълбокопроникващ грунд. По време на работа повърхността трябва да се предпазва от валежи. Грундът импрегнира, заздравява основата и подобрява сцеплението й с по-горните финални слоеве. Нанася се с четка или валяк при температури между 5 и 25 градуса. При по-ниски температури грундът губи от своите качества и затова не се препоръчва неговото нанасяне при ниски температури. След изсъхването на грунда може да се нанесе и хидроизолиращия разтвор. Преди работа тя трябва да се разбърка добре до получаване на хомогенна смес без бучки.
Течният компонент се смесва с вода в определена пропорция. Сухият компонент се изсипва на части и се бърка с миксер до получаването на еднородна смес с необходимата консистенция за нанасяне с четка или малко по-гъст разтвор за нанасяне с маламашка. Във всички ъгли на терасата ще положим хдроизолираща лента между два слоя от хидроизолационен разтвор. Така ще предотвратим компроментирането на хидроизолацията при съединителните фуги поради линейните разширения. Хидроизолиращата лента е гъвкава, водоплътна и здрава. Тя е устойчива на стареене. Използва се както на закрито така и на открито. Хидроизолацията се използва за защита от проникване на влага на некрайни подови покрития като циментови замазки или бетон. За осигуряването на добра хидроизолация е необходимо нанасянето на два слоя с дебелина до 2 милиметра. Положеният материал трябва да се предпазва от дъжд и замръзване 24 часа след нанасянето му.
При правенето на хидроизолация и други обработки на тераси и площи на открито е важно преди полагането на финалното покритие основата да е добре изсъхнала. В противен случай влагата се запечатва под покритието и не може да се изпари по никакъв начин. При нагряване от слънцето, водните пари се разширяват и естествено търсят начин да излязат. Това води до повдигане на плочите, напукване на фугите и разрушаване на целостта на покритието.
Монтаж на парапет

По правило монтажът на парапетите започва след приключване на облицовъчните работи и полагане на настилките. Стандартният монтаж изисква пробиване на отвори в основата, като това се прави безударно, с диамантени коронки и без риск от счупване на покритието.
За фиксирането на парапетите се използва химически анкер, който гарантира изключителна здравина, независимо от материала, в който се залагат шпилките за краката на парапета.
Парапетът е изработен от модулна алуминиева система. Профилите са оцветени по метода на електрооксидацията с дебелина на покритието до 14 микрона. Основните цветове са: хром, титан, тъмно кафява оксидация, месинг. Възможно е също да се боядисат във всички цветове от каталога RAL, както и в цветове, имитиращи дърво - златен дъб, бук, орех, череша.
Лепене на естествени камъни

За лепене на мозаечните пана се използват гъвкави лепила обогатени с минерални добавки и модификатори. Лепилото се нанася върху основата на гребен. Каменните мозайки се лепят лесно, а ефектът от крайния резултат е неотразим.
Температурната устойчивост на лепилото, което използваме за лепенето на естествения камък е от -30 до +70 градуса Целзии, което го прави изключително подходящо за лепене на плочки на тераси на открито върху така наречените критични основи, включително и интегрирано подово отопление. Комбинацията от цимент, минерални компоненти и полимерни добавки осигурява високата издръжливост на лепилото на атмосферни влияния.
Каменните мозайки, които представляват малки късчета обработен камък, зелепени на мрежа са, подходящи за облицовката на фасади, колони, стени и подове. Размерът им е различен.
Ако се наложи рязане, мозайката е подредена така, че лесно могат да бъдат отрязани ивици с размери 15 и 10 см. Изрязва се мрежата по линиите между отделните парчетата.
Естествените камъни могат да бъдат залепени и с монтажно лепило. Естествено, това е приложимо при по-малки повърхности. Не защото монтажното лепило няма да залепи надеждно камъка, а защото е икономически неизгодно.
Ние ще залепим естествен камък и върху иззиданата част на терасата.
Лепилото се нанася върху едната основа зигзагообразно и след това се притискат двете повърхности.
Монтажното лепило е създадено за употреба както на закрито, така и на открито. То е професионално екстра фиксиращо, неупреново лепило. Силно устойчиво за основна строителна дейност. Слепва отлично дърво, камък, мрамор, гипсови и керамични повърхности, алуминий и др.
За да запазим камъните във вида, в който ги виждате сега и за да можем дълго да се наслаждаваме на неповторимия им вид, те трябва да се импрегнират. Това става веднага след монтирането им.
Импрегнирането на естествените камъни се прави със специални препарати. Те създават постоянен защитен слой, който предпазва камъка от проникване на влага и развитие на мухъл и плесен. Така се запазва дълго време цвета и красотата на каменните настилки.
Капките вода не попиват в структурата на обработения камък а се задържат на повърхността му.
Ако камъкът не е импрегниран то той периодично трябва да се почиства с песъкоструйка, но това е една доста сложна и трудоемка операция. Така че изберете по-простото решение.
Топлоизолация

Системите за фасадна топлоизолация са еднакво приложими както за новостроящи, така и за саниране на вече построени и обитаеми сгради. Те се състоят от няколко слоя, които се полагат в определена последователност. Преди започването на работата по същинското полагане на топлоизолацията трябва да се провери качеството на съществуващата основа. Където е необходимо мазилката се отстранява. След като основата е подготвена, т.е. тя е здрава, можем да преминем към грундирането й. Грундирането се извършва с цел хомогенизиране на попиваемостта и заздравяване на основата.
Грундът трябва да изсъхне преди да се започне с лепенето на стиропорените плоскости. Съхненето е в зависимост от атмосферните условия.
Сухата лепилна смес се разбърква с миксер в кофа с вода, като след дозирането на количеството вода се добавя сухата смес на части. Изчаква се 3-4 мин. сместа да узрее и се разбърква отново. Лепилният разтвор може да бъде използван за закрепване на топлоизолационни плочи както при новостроящи се сгради, така и за стари в процес на саниране. Той има високо сцепление към здрави бетонови основи и мазилки.
Полагането на топлоизолацията започва отдолу нагоре. Разтворът се нанася с мистрия по периферията на плочата на ивици. Това осигурява залепване на плочата по цялата й периферия и възпрепятства движението на въздух под плочите. В средата се нанасят 5 топки лепило.
Плочата се монтира веднага към стената и се притиска с мастар,след което с леки потупвания се вкарва в вертикалната равнина.
Около прозорците плоскостите се се подреждат така, че да не се образува продължение на фугата по ръбовете на прозорците. Това се постига с лепене на цели плоскости, които са с изрязани части, където е ъгъла на прозореца. Така се предпазва от нарушаване повърхностния слой на системата.
Плоскостите се разполагат с разминаване между съседните редове, така че съединителните фуги да не съвпадат. Това се отнася и за реденето на плоскостите по външните и вътрешните ъгли на сградата. Те се разминават със застъпване на всеки ред. При наличие на фуги между плочите, те се запълват с тънки ивици, изрязани от самите плочи. След това снадките на плоскостите се шлайфат с ренде или с абразивна маламашка.
След около 24 часа след залепването на стриропорените плоскости се поставят и елементите за механично закрепване. За фиксирането на топлоизолационните плочи от стиропор се използват пластмасовине дюбел пирони за фиксиране върху тухли, или дюбели за бетон.
Дюбелите се вкарват в пробитите за целта отвори на дълбочина 3-4 сантиметра в конструктивния слой на стената при плътни материали(бетон) и на 5-6 сантиметра при материали с кухини - (тухла).
Предварително в топлоизолационните плочи трябва да е издълбан отвор с големина диаметъра на главата на дюбела. Така тя потъва вътре в плочата не пречи и не надига при шпакловането. Дюбелите се разполагат средно по 6-8 броя на квадратен метър.
Преди вграждането на мрежата, ръбовете на фасадата и на рамките около прозорците се укрепват допълнително със специални ъглови профили с вградена армировъчна мрежа. Те се полагат с шпакловъчния разтвор с помощта на стоманена маламашка.
Ъглите около прозорците се нуждаят от допълнително усилване с наклонени парчета стъклофибърна мрежа с размери не по-малки от 35х25 сантиметра. Допълнителното укрепване предотвратява образуването на пукнатини в ъгловите участъци.
След това се започва нанасянето на равномерен слой от лепилния разтвор с назъбена маламашка със зъби до 10 мм, започвайки от горната част на сградата. Нанасяната ивица разтвор трябва да е със ширина около 1 метър и 10 сантиметра.
Предварително нарязаната стъклофибърна мрежа се поставя върху пресния лепилен разтвор и се притиска със стоманена маламашка така, че да попадне приблизително по средата на нанесения разтвор.
Отделните ленти на мрежата се припокриват около 10 сантиметра.
В рамките на следващата операция, прясно нанесения лепилен разтвор с потопена в него стъклофибърна мрежа, се заглажда старателно със стоманена маламашка.
Нанасяне на мазилка

След изсъхването на шпакловката, за което са нужни около 48 часа при добри атмосферни условия, може да се премине към нанасянето на последния и завършващ слой на топлоизолационната система – мазилката.
Грундът също е част от цялостната система за фасадна топлоизолация. Той улеснява последващото нанасяне на мазилката,като хомогенизира и подобрява сцеплението й с основата. Нанася се с валяк на равномерен слой.
След нанасянето на грунда, хигроскопичността на основата намалява значително, което предпазва мазилката от бързо изсъхване, а от тук и от нейното напукване.
Сухата фасадна мазилка на циментова основа трябва добре да се разбърка преди да се започне работа. Тя се оцветява в заводски условия, а цветът й се избира по каталог.
Сместа се нанася с маламашка, като е препоръчително за по-добра организация на полагането да работят двама майстори в екип. Първият мазач полага разтвора ръчно с маламашка до 30 минути след изготвянето му. Веднага след полагането, вторият заглажда и структурира мазилката в зависимост от желаната структура чрез хоризонтални, вертикални или кръгови движения с пластмасова пердашка.
Препоръчително е измазването на всяка обособена повърхност да става без прекъсвания.
Полагането на цялата топлоизолационна система трябва да се извършва в сухи условия, при относителна влажност на въздуха под 80% и температура от 5°С до 30°С. Така сцеплението на различните материали е най-добро и се постигат максималните якостни показатели на лепилните разтвори.
Със съвременните декоративни мазилки се постига уникален ефект при ново строителство, ремонт и реставрация на стари сгради.