Топлоизолацията - правила и грешки
Правилното полагане на топлоизолационната система е много важно за нейната ефективност.
Поправка на основата

Преди полагането на топлоизолацията основата трябва да се почисти и изравни. Всяка неравност намалява контактната повърхност между изолиращия материал и основата, което влошава характеристиките на системата и може да доведе до по-ранното й разрушаване.
Хастарната мазилка е предназначена за грубо цялостно измазване или нанасяне на поправки върху стари фасади.
Следващият слой от топлоизолационната система се полага след изсъхването на мазилката в поправените участъци.
Полагане на цокълни профили

Грешките при полагането на топлоизолацията започват още от началните етапи.
Долният ръб на топлоизолацията трябва да се ограничи от цокълни профили. Те се закрепват хоризонтално и служат като основа за полаганите по-късно топлоизолационни плоскости.
Много често такъв профил липсва или пък неговата широчина не отговаря на размера на топлоизолиращата плоча.
Фиксиране на плоскостите

За фиксирането на топлоизолационните плочи от стиропор се използват пластмасови елементи за механично закрепване и пластмасови пирони.
Дюбелите се вкарват в пробитите за целта отвори на дълбочина 5-6 сантиметра в конструктивния слой на стената при плътни материали и на 8-9 сантиметра при материали с кухини.
Топлоизолационните плочи, се фиксират с елементи за механично закрепване след стягането на лепилния разтвор. Времето за стягане е приблизително 2 денонощия. Дюбелите се разполагат средно по 4 броя на квадратен метър. Това осигурява задържането на плочите дълготрайно въру стената.
Не се чудете защо е паднала цялата топлоизолационна система на съседната сграда – просто не са спазени елементарните изисквания за количеството лепило и крепежни елементи на квадратен метър, предписани от производителите.
Около външните ъгли, там където са най-големите напрежения, причинени от вятъра, броят на дюбелите трябва да се увеличи и да бъде поне 8.
След фиксирането на стиропорените плоскости преминаваме към полагането на армирания с фибромрежа слой.
Отново трябва да се съсредоточим първо върху ъглите около прозорците. Те се нуждаят от допълнително усилване с наклонени парчета мрежа от фибростъкло с размери не по-малки от 35х25 сантиметра. Допълнителното укрепване предотвратява образуването на пукнатини в ъгловите участъци.
Ръбовете на сградата и рамките на прозорците се защитават с специални ъглови PVC профили с вградена фибромрежа. Те също се полагат върху слой от лепилния разтвор.
Обикновените алуминиеви перфорирани профили за гипскартон не вършат работа. Затова не позволявайте да бъдат положени върху вашата фасада.
Полагане на фибромрежата

Полагането на фибромрежата се извършва след нанасясянето на лепилен разтвор върху изолационните плоскости, а не се замамазва с него.
Предварително нарязаната фибромрежа се поставя върху пресния лепилен разтвор и се притиска със стоманена маламашка така, че да попадне приблизително по средата на нанесения разтвор.
Отделните ленти на мрежата се припокриват около 10 сантиметра.
В рамките на следващата операция, прясно нанесения лепилен разтвор с потопена в него фибромрежа, се заглажда старателно със стоманена маламашка.
Крайната дебелина на шпакловката трябва да е мин. 3 мм.
При полагането на стъклофазерната мрежа също се допускат грешки.
Когато мрежата е положена без застъпване, много скоро се появяват пукнатини по фасадата.
Понякога мрежата се забелязва над шпакловката, тъй като не е интегрирана в слоя, а поставена върху него.
Мрежата би могла да се отлепи от плоскостите заедно с шпакловката ако е спестено от материала при нанасянето му.
Нанасяне на шприц

Топлоизолационната система може да бъде изпълнена и с каменна вата.
Системите за облицоване на външни стени, включващи изолация с минерална вата, позволяват на фасадата да “диша”. Това е важно, тъй като ако сградата е облицована със парОнепропусклив слой, резултатът може да бъде нежелана кондензация и образуване на плесени и мухъл по вътрешната повърхност на стените.
Преди нанасяне на лепилото върху гърба на топлоизолационните плочи, се нанася шприц с дебелина около 1 мм, който се изчаква да изсъхне 24 часа. След това можем да преминем към монтаж на топлоизолацията.
Разтворът и тук се нанася като рамка по краищата на плочата от каменна вата, като се внимава да не излиза по ръбовете на плочата.
Нанасят се и 5 топки в средата на плочата. След това тя веднага се притиска към стената.
Тук отново важи правилото за разминаване на фугите във вертикалните редове и преплитането им във вътрешните и външните ъгли.
Полагането на топлоизолацията започва отдолу нагоре, като първата плоча се фиксира върху цокълния профил.
Запълване на фуги

При наличие на фуги между плочите, те се запълват с тънки ивици, изрязани от самите плочи.
Преди да се фиксират елементите за механично закрепване е необходимо да се направят допълнителни отвори във ватата, в които да потънат главите на дюбелите и да не пречат при шпакловането.
Закрапване на топлоизолационни плочи

За закрепването на топлоизолационите плочи от каменна вата се използват специални дюбели със стоменен пирон, поради по-голямата й тежест. Укрепването на плочи от стиропор може да се извършва и с дюбели с пластмасов пирон.
С увеличаване на височината и в ъглите броят на дюбелите се увеличава. Приблизителният брой дюбели за прикрепване на плочите каменна вата до 8 м височина е 6 броя на квадратен метър, от 8 до 20 м – 7 броя на квадратен метър, над 20 м – 9 броя на квадратен метър.
Полагане на мазилка

Последният и завършващ етап при топлоизолационната система е полагането на мазилката.
Със съвременните декоративни мазилки се постига уникален ефект както при ново строителство, така и при ремонт и реставрация на стари сгради.
Тънкослойните мазилки се нанасят върху основата, при определената от зърното дебелина, с маламашка.
Полагането на цялата топлоизолационна система трябва да се извършва в сухи условия, при относителна влажност на въздуха под 80% и температура от 5°С до 30°С. Така сцеплението на различните материали е най-добро и се постигат максималните якостни показатели на лепилните разтвори.
Монтаж на ъглови профили

За укрепването на външните ъгли се използват готови ъглови профили с армировъчна мрежа. Те придават здравина на ръба и точно очертават ъгъла.
Шпакловане

Преди вграждането на стъклотекстилната мрежа се прави предварителна шпакловка на плочите от каменна вата. Сместа се нанася равномерно по цялата повърхност и се заглажда с маламашка. Това се прави при използване на вата поради наличието на прах по топлоизолационните плочи, който намалява сцеплението и ако не се направи този предварителен слой, мрежата много лесно би могла да се отлепи.
Предварителният слой трябва да изсъхне напълно. Така се постига още по-голяма стабилност и здравина на изолационната система.
Вграждане на стъклофазерна мрежа

Върху предварителната шпакловка се нанася слой лепило с дебелина до 3 мм. Разкроената мрежа се опъва и с лек натиск на маламашката се вгражда в слоя лепило. Две съседни парчета трябва да се застъпват около 10 см по цялата дължина.
Повърхността се изравнява така, че цялата мрежа да потъне в слоя лепило.
Цокъл

Цокълът на къщата е най-уязвимият и подложен на механично въздействие участък от фасадата на къщата. Затова е необходимо да се обърне по-голямо внимание при обработката му по време на топлоизолирането на сградата.
До височинатата на цокълния профил се залепя екструдиран полистирен. Той се нуждае от всички обработки на повърхността както при полагане на цялостна топлоизолационна система, но с неговите якосни характеристики предпазва цокъла от случайни наранявания.
Грундиране

Съвременните материали позволяват да се работи много по-бързо, а резултатите от използването им се отличават с качество, естетика и дълготрайност. Водещите производители предлагат цялостни системни решения за почти всички строително-ремонтни работи.
Повечето съвременни материали се предлагат от производителите готови за употреба и това улеснява, и ускорява процесите.
Грундирането на основата е задължително преди нанасянето на мазилката.
Нанася се с четка или с валяк на равномерен слой. След нанасянето на грунда, хигроскопичността на основата се намалява значително, което предпазва от бързо изсъхване на мазилката, а от тук и от нейното напукване. Повишава се и сцеплението с основата.
При липса на грунд, или при използване на грунд, който не е включен в системата, мазилката може да стане на петна.
Грундиране

Топлоизолационните материали, предлагани като система от различните производители, са с отлична съвместимост на химичните и физичните качества. Тази съвместимост гарантира пълноценна експлоатация на топлоизолацията и нейната дълготрайност.
Грундирането се извършва с цел ограничаване на попиваемостта на стената и по този начин използваният за закрепване на плоскостите лепилен разтвор ще изсъхва по-бавно. Това ще осигури достигането на пределните якостни показатели на материала.
Лепене на плоскости

За монтажа на топлоизолационните плоскости от полистирен ще използваме специален лепилен разтвор.
Лепилният разтвор може да бъде използван за закрепване на топлоизолационни плочи както при новостроящи се сгради, така и за стари в процес на саниране. Той има високо сцепление към здрави бетонови основи и мазилки.
Разтворът се нанася с маламашка по периферията на плочата на ивици с ширина от 3-4 сантиметра.
В средата се нанасят няколко топки с диаметър около 8 сантиметра.
Плочата се монтира веднага към стената и се притиска с леки потупвания с маламашката. След притискането, правилно нанесения разтвор, покрива 40% от повърхността на плочата.
Полагането на топлоизолацията започва отдолу нагоре, като първата плоскост се фиксира над цокълния профил.
Тук е другият основен и важен момент при полагането на топлизолацинните системи. При монтажа на топлоизолиращите плочи от полистирен трябва да се сложи достатъчно количество лепилна смес. Ако не се сложи препоръчаното количество, или се сложат няколко топки върху плоскостта, както много често се случва, плоскостите след време могат да се отлепят и така се нарушава топлоизолационните качества на цялата система.
Особено внимание трябва да се обърне при полагането на плоскостите около прозорците. Те се подреждат така, че да не се образува фуга по продължение на ръбовете на прозорците. Така се избягва появата на пукнатини в мазилката.
При ръбовете на прозорците задължително се закрепват цели плоскости. Затова те се изрязват така, че ъгълът на прозореца влиза в зарязания ъгъл на плоскостта.
Фасадните плоскости трябва да са предвидени така, че да покрият по-тънките стиропорени плоскости, които се закрепват около прозореца.
Плоскостите около прозореца не трябва да покриват отворите за конденз, оставени в рамката на дограмата. Така водата попаднала в профила може спокойно да се оттича навън а не навътре и да образува влага по стената.
Плоскостите се разполагат хоризонтално, а не вертикално, с разминаване между съседните редове, така че съединителните фуги да не съвпадат.
Това се отнася и за реденето на плоскостите по външните ъгли на сградата. Те се разминават със застъпване на всеки ред.
При наличие на фуги между плочите, те се запълват с тънки ивици, изрязани от самите плочи, а не със лепило, тъй като то е предпоставка за образуване на термо мост. Допустимо е и използването на слабораздуваща полиуретанова пяна.
Нерядко се среща варианта на запълнени с лепило фуги, не само на някои места, а дори по цели фасади.