ТЕМАТА НЕ ОТГОВАРЯ НА АНКЕТАТА ВЪТРЕ
ВСЕ ПАК РЕШИХ ДА ДАМ МНЕНИЕ ПО ВЪПРОСА ...ДАЛИ СА НУЖНИ ДИЗАЙНЕРИ ЗА ОБЗАВЕЖДАНЕ ИЛИ МОЖЕМ И САМИ.... СПОРЕД МЕН НЕ МОЖЕ ВСЕКИ ДА РАЗБИРА ОТ ВСИЧКО
Дефиниция на професията дизайнер на интериора, приета от Международната федерация на дизайнерите на интериор през 1983 г.: “Професионалният дизайнер на интериор е човек, квалифициран чрез образование, опит и признати умения, който:идентифицира, проучва и творчески решава проблеми, отнасящи се до функциите и
качеството на интериорната среда,осъществява услуги, свързани с интериорни пространства и включващи програмиране, проектен анализ, пространствено планиране, естетика и контрол върху процеса на работа, използвайки специализираните си познания по конструкция на интериора, строителни системи и компоненти, строителни разпоредби, оборудване, материали и
обзавеждане,подготвя чертежи и документи, свързани с
проекта на интериорните пространства, за да подобри качеството
на живот и защити здравето, безопасността и благополучието на
обществото
.”Защо е необходима професията дизайнер на интериора?
Не защото е модно или защото всеки сам не може някак си да се обзаведе, а защото обзавеждането не включва само закупуване на нови мебели, нито дори и нови тапети, плочки или пердета. Всички имаме собствен вкус и идеи за това как трябва да изглежда нашият дом. Но не всички имаме информация как може да се реализират идеите ни. И дали те ни осигуряват максимален уют, удобство и безопасност? Дали не е възможно да ги осъществим с по-малко разходи и главоболия?Задачата на дизайнера на интериор (за кратко по-нататък ще използвам съкращението ДИ) е да осигури на своя клиент най-доброто обзавеждане с възможно най-високото качество, което може да си позволи съобразно с бюджета му. Качеството обаче е нещо, за което всеки има своя собствена представа.Изясняването на идеите за предстоящия проект е първият и най-важен етап от осъществяването му. В процеса на работа ДИ се запознава с вкусовете и навиците на клиентите си, за да може максимално да удовлетвори техните функционални и естетически изисквания и едновременно с това да предложи най-ефективно решение на поставените задачи. За осъществяването на проекта ДИ предлага по няколко варианта: схеми с най-обща концепция, подробно разположение на групите мебели, план за осветление, цветови комбинации и т.н.Когато е постигнато съгласие по общата концепция на дизайна, ДИ осигурява подробни чертежи за всеки един от елементите на проекта, както и мостри на предлаганите материали за обзавеждане – интериорен текстил, тапети, цветни схеми. Той е лицето, което може да осигури реализацията на проекта, да координира цялостната работа по изпълнението му.ри проектиране на интериора дизайнерът използва знанията си за дизайн, безопасност, осветление, пропорции и цветни хармонии. Той е запознат много добре с използваните материали, тяхното умело съчетание, устойчивост и качество. ДИ трябва да бъде в състояние да прецени до колко съвместими стилово са мебелите, предметите и материалите от интериора.Дизайнерът на интериора не е декоратор. Работата на декоратора е много по-ограничена и се фокусира повече върху украсата на дома, свързана главно с подвижните елементи: пердета, килими, мебели и дребни предмети за украса като картини, вази и огледала, или с избора на тапети и подходяща цветова схема. Ппри работата си дизайнерът на интериора поставя ударението повече върху основното планиране и функционалния дизайн на вътрешните пространства, отколкото на декорацията. Той решава също така технически проблеми като осветлението и акустиката.С повечето други професии ние обикновено се съобразяваме, признавайки си, че юристът например знае правната материя по-добре от нас, потискайки съмненията си или първоначалното си недоверие. Приемаме и болката при зъболекаря, знаейки, че той е квалифициран да се справи по-добре от нас с проблема ни. Да приемем работата на дизайнера на интериор обаче се оказва доста по-трудно, тъй като процесът, свързан с дизайна, не се очаква да бъде полезен, нито да бъде извън нашата компетентност. Клиентите все още вярват, че това е просто процес на прилагане на добрия вкус, който те самите биха могли да осъществят, стига да имат достатъчно време.Това погрешно мнение се променя постепенно, особено в страните, където се прокарват вече специални лицензирани правила, които признават и регулират професията като една от основните, допринасящи за подобряване (или заплашващи) здравето, безопасността и благополучието на нейните потребители. Известни са случаи на пожари в хотелски сгради, където животът на посетителите е бил в опасност не поради архитектурна грешка на конструкцията на сградата, а заради токсичните газове от изгорелите материали, избрани от дизайнера на интериора. Такива грешки в големи търговски пространства могат да бъдат фатални.Въпреки, че не е съвсем “млада”, професията дизайнер на интериора вече навлиза и у нас. Цитираната по-горедефиниция на Международната федерация на дизайнерите на интериор е приета през 1983 г., но самата федерация е създадена още през 1963 г. в Дания като група от професионални общества и образователни организации от цял свят с цел да се повишат стандартът на работа и авторитетът на професията. Освен нея в света съществуват множество професионални организации със своите правила и изисквания за членство, на първо място между които е изискването за професионално образование и опит.Темата за професионално образование е обширна. Самата професия дизайнер, част от която е професията на дизайнера на интериор, е много обхватна. Това е резултат от факта, че дизайнът е навсякъде около нас, във всички сфери на живота и ролята му нараства все повече във всекидневието както у дома, така и в големите офиси и бизнессгради. Добрият дизайн може да привлече повече клиенти, да създаде привлекателен образ на фирмата, да внушава идеи и представи.