Камина – изграждане на основата и булото, декоративна мазилка

Изграждане на основата на камината

След оразмеряване и определяне на точното място за изграждане на камината се изгражда основата. Тя може да бъде направена от стандартни газобетонни блокчета. Много често за лепене на газобетон се използва лепило за керамични плочки и то най-евтиното. Резултатите може и да са задоволителни, но не и добри.

Лепилната смес за газобетон е предназначена за зидане на блокчета както на закрито, така и на открито.

Равната повърхност на газобетона предполага нанасянето на сместа с назъбена маламашка с зъби между 3 и 6 мм – равномерно по цялата повърхност на блокчето. Така лепилният слой е между 2 и 4 мм, което е напълно достатъчно за надеждно залепване на блокчетата.

Газобетонното блокче се поставя върху лепилния слой, като с леко почукване и приплъзване се намества в подходящата позиция. Излишният материал, който излиза от фугите се отстранява непосредствено след поставянето на блокчето, тъй като след изсъхване той се отсранява по-трудно.

При зидането на основата трябва да се предвиди и достътъчно място за отвора, през който ще се осигури циркулацията на въздуха. Това е и основният принцип на действие на камината - циркулация на въздух, който преминава през отвори, оставени в основата на камината, минава покрай загрятото тяло и излиза вече затоплен през отвор в горната част на т.н. було или въздушна риза.

Газобетонните блокчета трябва да се измажат изцяло. Това ще предотврати влизането на части от газобетона в помещението при движението на въздуха отдолу през отвора, покрай газобетонните блокчета и нагоре покрай загрятото тяло и през отворите в горната част на булото на камина, в помещението. Освен това газобетонните блокчета са до известна степен хигроскопични и измазването предотвратява поемането на влага.

Чугуненото тяло на камината е тежко и затова е добре върху последното блокче от изградената основа да се постави плот от мрамор, гранит или просто да се залепи парче от достатъчно твърд материал.

Измазване булото на камината с декоративна мазилка

Преди да се нанесе грунда ще трябва да се отстрани натрупания прах върху гиспфазера със суха четка. След това се полага грунд и се нанася мазилката. Задачата на грундовия слой е да намали попиването на следващия материал (боя, мазилка, шпакловка или лепило). Попиваемостта на основата остава еднаква след нанасянето на грундиращ слой. Резултатът от използването на грунд е получаване на стабилизирана основа с намалена и еднородна поглъщаща способност спрямо нанасяния върху нея материал. Така се сигуряват здрави връзки между граничните повърхности.

Грундът се нанася с валяк или четка за боядисване по цялата повърхност.

Цветът на грунда е бял, защото последващото покритие на мазилката е дастътъчно плътно и основата не прозира. Грундиращата боя съдържа дребни частици, които правят основата грапава и увеличават нейната повърхност. Това подобрява сцеплението с мазилката.

Грундовете са направени от филмообразуващи вещества (смоли, битуми, масла, и др.), уеднаквяващи скороста на изсъхването и различни добавки за заздравяване на основата и придаване на повърхността едни или други качества.

Преди да се нанесе мазилката грундът трябва да е добре изсъхнал по цялата повърхност и затова са нужни около 48 часа.

Сигурно се чудите защо грундирахме само част от булото за камината?

Силикатната мазилка е готова за полагане смес на база калиево водно стъкло. Използва се както за външно покритие на стари и нови фасади или за декоративно оформяне на вътрешни пространства.

Преди употреба съдържанието на опаковката трябва да се разбърка добре. Мазилката, която използваме, е предназначена за еднослойно покритие. Дебелината на слоя се определя от големината на зърното – в нашия случай дебелината на мазилката трябва да е 1,5 мм.

Мазилките се нанасят върху здрави, равни и чисти стени след грундиране с подходящ грунд. Неравните и наранени плоскости трябва предварително да са обработени.

Нанесената със стоманена маламашка мазилка се структурира веднага след нанасянето й, докато е още влажна.

За структурирането се използва пластмасова пердашка. При по-малка големина на зърното оформянето на структурата се извършва с кръгообразни движения. Така се получава ефект на дребен пясък.

При структуриране на мазилка с по-голяма големина на зърното, посоката на движението на пердашката определя и крайния рисунък на нанесената мазилка.

Измазване на основата с мозаечна мазилка

За по-голяма здравина, основата на камината може да се измаже с мозаечна мазилка. Тя е изключително здрава и се използва за защита на повърхности изложени на механично натоварване. Нанася се с маламашка и след това пластът се изравнява и заглажда, като дебелината му се определя от големината на зърното.

Корекции не се правят върху прясно нанесена мазилка. Ако трябва да се оправи пласт от мазилката, изчакайте да изсъхне първоначално нанесения и след това корегирайте с мазилка от същата партида.

За добрия краен резултат от нанасянето на мазилка, независимо дали тя се нанася върху фасада или като декоративен елемент вътре в помещението, от голямо значение е температурата на околната среда и условията, при които изсъхва мазилката.

Полагане на саморазливна замазка

За да се изравни пода и да се направи по-лесно полагането на следващите покрития се полага саморазливна замазка. Тя е предназначена за изравняване на подове с различни отклоненения във вътрешни помещения и притежава отлична саморазливност. Това улеснява и ускорява работата – не се губи време за продължително разстилане на замазката. А това е от значение при полагането на големи площи саморазливна замазка.

Системата за изравняване на подове включва два идеално съвместими продукта – грунд и саморазливна смес. Грундът се предлага в удобни пластмасови кофи, които улесняват съхранението на продукта. Ако няма да ви е необходимо цялото количество за една операция, то може да отсипете в отделен съд. Така ще запазите неупотребената част чиста и без замърсявания.

Грундът е готов за употреба и се нанася с четка или още по-удобно с мече. По време на нанасянето основата не трябва да е изложена на пряка слънчева светлина и температура над 35 градуса, тъй като бързото изсъхване ще се дължи по-скоро на изпарението на течността, отколкото на попиването й в основата.

Препоръчителната температура за нанасяне на саморазливната замазка е от 5 до 25 градуса. При по-високи температури сместа изсъхва по-бързо, което пречи за равномерното й разнасяне и самонивелиране.

Сухата смес се разбърква в съд с вода, като стрикно се следи за съотношението на смесване вода – сухо вещество. Бавните обороти на разбъркване – до около 500 оборота в минута, ще предотврати образуването на мехурчета. Разбъркването на саморазливните смеси трябва да продължи достатъчно дълго, за да се постигне гладка консистенция и да няма никакви бучки сух материал в разтвора. Сместта трябва да е напълно хомогенизирана преди да се разстила.

Узряването е времето, през което се активират всички съставки след смесването им с вода. Не пренебрегвайте процеса на узряване на сместа.

Саморазливната замазка е предназначена за изравняване на подове във вътрешни помещения, като коригира разлики в нивата от 3 до 15 мм.

Изравняването на основата преди полагането на каквото и да е крайно покритие пести материал, нерви и осигурява естетичен вид и дълготрайност на покритието.

При неравна основа е трудно да се постигне равна повърхност на крайното покритие, дори и при полагане на керамични покрития. Лепилният пласт под плочките става с неравномерна дебелина. А това води до различно поведение на пласта при температурни разлики и механични натоварвания и накрая до разрушаване целостта на настилката.

Саморазливната смес изсъхва за около 24 часа. Съхненето трябва да става в затворено помещение без въздушни течения, така че не отваряйте прозореца след полагането на замазката. Изравнителният слой не е крайно покритие и върху него трябва задължително да се положи керамично покритие, балатум, мокет, ламиниран паркет или друг тип покритие

Изграждане на конструкцията за булото на камината

Растоянието между тялото на камината и стените трябва да бъде поне 10 см. След поставянето на тялото на камината върху основата, се започва с изгражданетото на металната конструкцията, върху която се закрепват плоскостите от гипсфазер за булото на камината.

Металните профили, към които ще се закрепят плоскостите се фиксират към ограждащите строителни елементи – стени, под и таван. При по-сложни конструкции планирането на конструкцията трябва да се направи внимателно и да не се допуска захващане на профили към металното тяло на камината. Металът е добър проводник на топлина ако профилите имат допирни точки с чугуненото тяло, топлината ще се предава по тях и от там към плоскостите, изграждащи булото. Рискувате напукване на крайното покритие.

Първо се монтират Уде(UD) профилите към пода и тавана с рамкови дюбели. Разстоянието между дюбелите не трябва да бъде повече от един метър. Вертикалните ЦеДЕ (CD) профили се захващат към вече монтираните хоризонтални.

За изолиране на камина се използва специална каменна вата, която издържа на температура до 700 градуса.

Ламелните влакна са залепени към носеща подложка от алуминиево фолио, подсилено със стъклена мрежа. Вертикалната ориентация на влакната увеличава значително издръжливостта на продукта на натоварване и компресия. Практически каменната вата е негорима, а коефициентът й на топлопроводимост е незначителен.

Ватата се монтира между металните профили обикновено без допълнително укрепване.

Първо се монтира парчетата вата отзад, след това отстрани и най-накрая отпред на конструкцията.

Оптималната дебелина на ватата, която се използва при изграждането на камини е 3 до 5 см, а тежестта й трябва да е около 100 кг. на кубичен метър. Предназначението на алуминиевото фолио, което остава от вътрешната страна, е да отразява топлината. Така загубите на топлина са почти нулеви.

Отделните парчета каменна вата се залепват със специална алуминиева лента.

Това предпазва от попадането на частички от каменната вата в помещението по време на експлоатацията на камината.

Гипсфазерните плоскости предварително се изрязват с необходимите размери. Използва се макетен нож и за разрязване и след това плоскостите лесно се чупят.

Плоскостите се захващат към металната конструкция с рапидни винтове. Рапидните винтове за гипсфазер са с конусовидна глава, която улеснява потъването на винта в твърдата плоскост.

Гипсфазерните плоскости се зарязват с макетен нож и се пречупват през ръба. Пречупеният ръб може да се подравни с профилно ренде.

За рязане на плоскостите бихте могли да използвате и ръчен прободен трион – зеге, но е добре той да има адаптер за прахосмукачка и да е осигурена добра вентилация.

При работа с гипсфазерни плоскости влажността на въздуха трябва да е между 40 и 70%. Това е препоръчителната влажност тъй като гипсовите плоскости поемат част от влагата във въздуха и се раздуват.

При изграждане булото на камината трябва да се предвидят отвори отдолу и отгоре, за да се осигури циркулацията на въздуха. Студения въздух влиза през долния отвор, а вече затопления въздух излиза през горните

След обработката на повърхността в тях ще монтираме декоративните решетки.

Булото на камината ще обработим с два вида повърхностни покрития – естесвени камъни и декоративна мазика. Те не не изискват идеално гладка основа и затова можем да си позволим само да шпакловаме фугите с фугопълнителна смес.

Фугопокриващата лента се вмазва между два слоя от сместа.

За по-голяма устойчивост на механично въздействие, външните ъгли ще шпакловаме с перфорирани алуминиеви профили.